И пак на баба

Ти беше като моя майка,
отгледа ме с безкрайна обич
и много топлина.
Научи ме на много,но най-вече
ми даде свобода!
При теб обичах винаги да идвам,
при теб живеех в истинска хармония
със света!
Не мога да забравя топлите и дълги
летни дни,когато сутрин слагаше
най-вкусната закуска на света,
приготвена с любов и лекота.

Не! Не мога да забравя и

колко мои грешки си прикрила,

Ти бабо моя,най-прекрасна и добра!

И не,не мога да забравя 

колко много те обичам и сега!

Изгарям! Съжалявам,че накрая

не останах с теб,когато беше

ти сама!

Липсваш ми..Дано да си намерила

покой и спокойно да се рее

твоята душа!

Де да можех да те видя и да те прегърна,

но не мога…Теб те няма,няма те 

до мен сега!

А така ми липсваш ,все повече

и повече всеки следващ ден!