И пак на баба

Ти беше като моя майка,
отгледа ме с безкрайна обич
и много топлина.
Научи ме на много,но най-вече
ми даде свобода!
При теб обичах винаги да идвам,
при теб живеех в истинска хармония
със света!
Не мога да забравя топлите и дълги
летни дни,когато сутрин слагаше
най-вкусната закуска на света,
приготвена с любов и лекота.

Не! Не мога да забравя и

колко мои грешки си прикрила,

Ти бабо моя,най-прекрасна и добра!

И не,не мога да забравя 

колко много те обичам и сега!

Изгарям! Съжалявам,че накрая

не останах с теб,когато беше

ти сама!

Липсваш ми..Дано да си намерила

покой и спокойно да се рее

твоята душа!

Де да можех да те видя и да те прегърна,

но не мога…Теб те няма,няма те 

до мен сега!

А така ми липсваш ,все повече

и повече всеки следващ ден!

На Баба

Бабо..бабо..,моя мила бабо!
Отиде си ,не каза даже и защо!
Не те виня-разбирам те ,но тук
остави рана ,която още си боли!
И времето минава ..минават месеци,
Ще минат и години може би,
но спомена за теб остава и от
липсата ти мен все още много ме боли!
А беше ти за мене майка,
отгледа ме и грижи се за мен!
Любов ми даде и подкрепа ,
от теб научих много,
друга като теб не съществува-
една едничка беше ти!
И беше ведра и щастлива..
Беше гневна и в гнева добра,
беша до известна степен дива ,
изпълнена с красива лудост
и във костите добра!
Ти беше всичко ..
изпълнена с емоции в  своята душа,
беше искрена и пряма лишена от
лицемерие,фалш и суета!
 Не се страхуваше да плачеш,
не криеше и своята тъга
и когато бе щастлива
всички виждахме това!
По-добра от тебе няма,
Няма и да има в този свят!
Липсваш ми безкрайно много,
зная че ще липсваш още дълго
и още дълго ще скърбя!
Без теб остана пусто и студено..
няма го смеха ти ..няма те и теб!
И ако можеш да ме чуеш,бабо
искам да ти кажа,че ти ще бъдеш
винаги със мен,ще  бъдеш вечно
в моето сърце и ще се опитам да
отгледам моето дете
по начина , по който

 ти отгледа мен!