Събуждам се отново..
и отново виждам
пред себе си тъга.
Надявах се да осъзная,че
кошмар било е всичко до сега.
Не мога да повярвам,
че те няма,че няма повече
да чуем твоят глас..
Не мога..Не!
Това е някаква измама,
това не е реалността!!!
А само колко жизнен беше
и как кипеше ти кръвта..
Приятелите си боготвореше
и винаги на всички
подавал си ръка!!!
Усмивката ти вечно беше на лицето-
усмихнат беше и
на този черен ден..
Отказвам да повярвам,
че те няма вече,
отказвам да запомня
прощалният ни ден!
Спи спокойно,Пинки...
спи дълбоко ...Почивай в мир!
Бъди благословен!