Нисък клас Жени

Ако искам мога да съм като нея-
да пия,да флиртувам цяла нощ,
във легла различни да преспивам
със мъже...различни всяка нощ!
Да нося тигрови обувки и дантела,
да се лигавя или гръмко да се смея
и задните си части да поклащам
във чалга клубове след полунощ...
Мога,но не искам да съм като нея-
а тя дори да иска не може да е като мен-
от чалгата да се лиши не може,
да става рано сутрин е голям проблем,
без грим пък да излезе-НЕВЪЗМОЖНО,
а спорта сякаш  и е забранен...!!!

Душевни копнежи

Сърцето ми тупти,
но без да има смисъл!
Душата ми се лута напосоки
без да може да се спре!
Очите ми се взират в някой непрестанно
и всичко трае дни...
понякога и часове.
Цял живот се сблъсквам
 с разни сенки,
а те при себе си
не могат да ме задържат..-
Сърцето ми копнее
да тупти за някой,
но да не е сянка този път..
Душата ми не иска повече да скита-
иска вече да се спре...
а очите ми изгарят
да се взират в някой
и за този някой да тупти и моето сърце!!!

Приказни сънища

Сънувам приказни герои
и славни гладиатори
във тежки битки
борят се за моето сърце,
а разни рицари пред мен
размахват остри саби
и гордо яхнали са белите коне..
Какви ли не герои
в сънищата си не виждам
и как ме носят всички на ръце,
а когато се събудя виждам ...-
плюшени играчки и котарак без чизми покрай мен!
Така копнея да се слея със сънищата си прекрасни някой ден,
така копнея там да заживея-
без клетъчните телефони и без интернет....

Тъмнина

Вървя по празни улици,
минавам покрай призрачни души,
обръщам се и виждам нищо,никой-
само тъмнина.....
Пред мене има само пусти коридори-
гниещи от самота...
Живота ми е като тъмна стая-лишена е от светлина!
Душата ми живее в тази стая и тъне в празнота...
А улиците си остават все празни и студени
и пътят който следват е пътят който води
до стаята в която спи дълбоко моята душа!

Творци или смешници може би

Този филм играла съм го вече-
един сценарий ,
един и същ сценичен грим,
героите са малко по-различни,
а аз...и аз съм същата дори!
Репликите си повтарям -
научила съм всичко отпреди ,
научила съм как,какво да отговарям
и станала съм по-добра
като чели ...
Но тези реплики не ме вълнуват много,не са ми интересни
във сегашни дни-
някога се впечатлявах бързо,
а сега освен ирония и съжаление-
не може да се види друго в моите очи-
очи нагледали се на смешници,
които пък се мислят за творци!

Фалш

Навън е пълно със фалшиви хора,
превърнали се в програмирани герои
със скъпи дрехи,маски
и със тежък грим.
Омръзна ми да гледам празни физиономии ,
омръзна ми да търся нежност и усмивки в бледите лица,
омръзна ми от таз студена,мрачна  и окаяна тълпа !
А истинските хора все повече се губят,
усмивките изчезват бавно и от техните лица-
защото сме безсилни да се борим
с този фалш..със тази празнота!!!