Здравейте!

Благодаря ви,че посетихте моят блог !
Надявам се да са ви интересни моите словоизлияния :-)
Държа да отбележа,че всичките са авторски-написани лично от мен :)

About Me

My photo
Impossible is nothing!

Брой посещения

Monday, June 12, 2017

Моята Витоша 100

  Реших да напиша моята история за обиколката на Витоша ,
докато спомените са ясни и пресни ,въпреки че
едва ли ще бъде забравена от мен :)
Всичко тръгна от момента в който изпращах
Тодор и Алекс миналата година.
Когато видях всички тези хора на старт-финала
нещо в мен трепна ,прииска ми се да съм там,но знаех че това е непосилно за мен !
Не там е мястото ми,бягах си по 5-10 км в парка и си бях супер..но постепенно започнах да увеличавам километрите и да ми става приятно и хубаво да бягам
в планините ..да слушам природата и да релаксирам !
5 км ми бяха малко..10 също ,а след това и 15 и 20 ..Исках повече време сред природата ..
В момента в който отвори регистрацията за обиколката веднага се регистрирах без да го мисля!
След това започнах да се чудя ще успея ли,ще се справя ли..това не са 10 нито 20 км-
това са 100!?!Спрях да мисля!
Трасето горе- долу ми беше познато,бях бягала по повечето пътеки по 20-30 км -някои
като Боснек-Чуйпетлово отидох да видя ,за да бъда подготвена защото ме плашеха ,
че там е много гадно и има шанс да се откажа..
И ето денят дойде...Чаках го с нетърпение,особено последните дни не спирах да мисля
за тази обиколка..Вълнувах се,изпитвах странни и непознати емоции!
На старта еуфорията беше доста голяма,не знаех какво ме чака,бях леко притеснена!
Първите 40 км не ги усетих,беше ми страхотно!
На пътеката  Владая - Кладница ми беше най-приятно -виждайки в далечината челниците
ми приличаха на звездички в планината !
Покрай Студена крякането на жабите също ми беше много приятно ,след това следваше
една гадна кал,но нищо кой знае колко страшно!
След Студена към Чуйпетлово почна да се съмва и беше страхотно да махна челника от главата си !
Малко преди пункта на Чуйпетлово обаче започна да вали
много силно и вече не беше особено приятно ...
Стана гадно..студено...мокро !
На пункта започнаха да обясняват колко хора бедстват,колко силен вятър има към Ярлово,колко закъсали хора,които не могат да извозят,имало страшна мъгла
и нищо не се виждало,много силна буря и какво ли не!
Попитах го дали има къде да се преоблека и спрях да го слушам ...Влязох и вътре беше лудница,закъсалите хора бяха доста съблечени и зъзнещи,но е несериозно да тръгнеш
облечен по къси гащи и потник в планината ,въпреки
прогнозите за времето..
Обух си клина ,който носех под късите ми панталони и тръгнахме..
По пътя срещнахме момчета ,които са им казали че спират състезанието ,но те продължават-ние също продължихме!
Нямаше причина да спрем..да имаше дъжд,имаше и вятър!Но ако си подходящо облечен,това не е причина да спреш!Започнахме да газим все повече и повече в кал...
Не беше приятно,но свикнахме и с това!На Ярлово презаредихме батериите с небезизвестната супа и продължихме..
За жалост се появи моят най-сериозен проблем - проблеми с
корема и спиране през 5-10 минути..Това ме смаза физически,изчерпах всички сили които имах..цялата еуфория ме напусна и започнах борба за оцеляване!
Малко преди Брезите усещах как духа ми напуска тялото...Правех последни усилия да се движа и да не спра,но беше трудно..много трудно!
На пункта мислех да се откажа ,но там Соня ме заведе до линейката -дадоха ми медикаменти,хапнах и изведнъж ми присветна...сякаш се събудих с нови сили!
Реших че мога да се справя до края ,мога да продължа,
а ако не мога да ходя-ще пълзя,но ще завърша!
Малко след пункта със Соня се разделихме,защото аз продължих да спирам заради корема ми и не исках да я бавя-реших да вървя,но просто да завърша!
Предпочитах да остана сама и да се боря ..На места леко подтичвах,на места ходех..но не спирах!Последните 2 км се мобилизирах и почнах да тичам
с последни усилия ...На финала ме чакаха Тодор и Алекс и като ги видях ми
стана много хубаво..свърши!
Мъките ми свършиха,бях жълта..подута,с бяла уста,но много щастлива!Щастлива,че успях!
Успях да сбъдна мечтата си и да завърша обиколката!Успях да бъда една от тези 252-ма човека (от общо 789) завършили обиколката 2017г.