Здравейте!

Благодаря ви,че посетихте моят блог !
Надявам се да са ви интересни моите словоизлияния :-)
Държа да отбележа,че всичките са авторски-написани лично от мен :)

Всичко за мен

Брой посещения

петък, 21 юли 2017 г.

Защо , Как и Кога

  Реших да напиша една история за себе си ,защото напоследък
доста често ми се задават въпросите"Защо", "Как" , "Кога" и 
хората си отговарят на въпросите сами и слагат диагнози !
Ето я истината -
През моят живот до момента съм минала през какви ли не режими,
тежки диети и какви ли не издевателства върху организма ми!
Всяко нещо разбира се има последници!Минах през анорексия и булимия,
отне ми много време да се излекувам и да заприличам на човек!
Преодолях го ..преборих се и уж ми дойде акъл!Да ама не !
Преди година и половина имах висок холестерол-
реших че ще го лекувам с неяденето на животински храни!
Стана-след месец всичко беше в норми ,но след това 
установих ,че нямам желание да ям месо и постепеноо
просто изключих всякакви животински храни от менюто си
(несъзнателно и без да си го налагам-нямах нужда от тях).
Чувствах се чудесно ,имах енергия ,изглеждах добре..
Но в един момент всичко се завъртя на пълни обороти и 
започнах да се чувствамм ужасно..Нямах сили ,не ми достигаше
въздух по време на бягане,задъхвах се докато качвам стълби...
И тогава срещнах Соня(на една от трейл сериите) ,която
при вида ми веднага ми сложи диагноза(беше правилната).
Проблеми с хемоглобина и желязото- Анемия здравей :)
Попаднах на страхотен доктор ,който за месец лечение
буквално ме съживи,започнах да бягам нормално .
Съвета му беше да не спортувам докато не възстановя 
нивата,защото мога да припадна..но разбира се 
послушах съвета му само 1 седмица,след това
отново започнах да бягам(умерено)..
Лечението ми продължи 3 месеца и в заключение
се стигна до там,че имам Анемия  защото съм спряла да ям 
животнска храна ...Проядох месо много бързо ..
Но сега разбирам,че не това е било причината :)
Записах се на Витоша 100( моя голяма мечта-осъществена вече)
и тогава последните 60 км бях в Ада ...Буквално!
Имах проблеми със стомаха,мислех че е обикновена диария,
но от мен излизаха черни неща,които ме стреснаха ужасно..
Въпреки това обаче не се отказах,на 75ти км (Брезите) вече бях като призрак..
Едва се поклащах,нямах сили..никога не съм била толкова зле физически!
Съживих се с имодиум и някакви прахчета ..малко храна и 
реших да вървя последните 23 км ,защото просто когато тръгнех 
да бягам имах спазми в стомаха и трябваше да спирам постоянно..
Така си повървях до финала и изглеждах покъртително- жълта,с бяла уста ,
подута като балон и въпреки това аз бях щастлива!!!
Прибрах се и едва устисках да вляза,за да повърна-отново черна гадост!
Мислех че след няколко дни ще бъда ок и ще се възстановя-
все пак никога не съм минавала 100 км..
Но не стана точно така-ставах все по-зле,нямах сили ,имах проблеми с
паметта ..Подуваха ми се краката ужасно...
И отново пуснах тестове-видях че хемоглобина ми е нисък-ОТНОВО..
И директно отидох при моят лекар ...приеха ме по спешност в болницата..
След направена гастроскопия се оказа че имам Ерозия на стомаха и дванадесетопръстника..
Взеха ми биопсия ,назначиха ми лечение ,преляха ми желязо..
Съживих се :) Когато биопсията излезе се оказа ,че имам Хеликобактер(гадна бактерия
в стомаха,която причинава язва и гастрити)..та това нещо си е било в мен дълго време..
И най-вероятно е било причината и за първата Анемия,а не неяденето на месо..
Сега я лекувам ,ще се справя и с това-свикнала съм в този живот да не получавам 
нищо даром,дори и здравето и да се боря със зъби и нокти за всичко!
Никога нищо не ми е било лесно,а ако нещо изглежда лесно ми е съмнително..
и търся трудностите!
Благодарение на тази бактерия и ерозиите,които си имам с някаква храна и малко повече
натоварване съм раздразнила тези ерозии и се е получил кръвоизлива в стомаха ми,с който съм си била 60 км..
Наричат го мелана ,започва с черна диария и завършва с повръщане на черно(останалата кръв,която не се е изчистила)..
Но в заключение искам да кажа ,че не Витоша 100,не бягането ,не спорта като цяло
е причинил това нещо!
По-скоро моите глупости в миналото са довели до появата на тези проблеми!
Защото в последно време слушам само"Аз ти казах,тренирай по-малко..но ти прекаляваш"
и подобни на това изказвания!
Спорта не е виновен за това,че аз не виждам и не осъзнавам сигналите,които ми подава тялото!
Обещавам си да бъда внимателна и да започна да виждам тези сигнали !
  Не пиша тази история,за да търся съжаление(това е най-ужасното нещо - някой да ме съжалява),а по-скоро да отговоря на многото въпроси,които ми баха задавани ...
И най-вече да кажа на всички,които правят безумни диети - ДА СПРАТ!
Когато започнеш да живееш в хармония с душата и тялото си-тогава нещата се случват!
Нищо не е на всяка цена..и моята Витоша 100 не беше-но пък си беше мечта,
която исках да осъществя...И отново бих я повторила ,не съжалявам за нищо!
Дори по-добре че стана така,за да се намери истинският проблем ,който ме мъчи 7 месеца!

понеделник, 12 юни 2017 г.

Моята Витоша 100

  Реших да напиша моята история за обиколката на Витоша ,
докато спомените са ясни и пресни ,въпреки че
едва ли ще бъде забравена от мен :)
Всичко тръгна от момента в който изпращах
Тодор и Алекс миналата година.
Когато видях всички тези хора на старт-финала
нещо в мен трепна ,прииска ми се да съм там,но знаех че това е непосилно за мен !
Не там е мястото ми,бягах си по 5-10 км в парка и си бях супер..но постепенно започнах да увеличавам километрите и да ми става приятно и хубаво да бягам
в планините ..да слушам природата и да релаксирам !
5 км ми бяха малко..10 също ,а след това и 15 и 20 ..Исках повече време сред природата ..
В момента в който отвори регистрацията за обиколката веднага се регистрирах без да го мисля!
След това започнах да се чудя ще успея ли,ще се справя ли..това не са 10 нито 20 км-
това са 100!?!Спрях да мисля!
Трасето горе- долу ми беше познато,бях бягала по повечето пътеки по 20-30 км -някои
като Боснек-Чуйпетлово отидох да видя ,за да бъда подготвена защото ме плашеха ,
че там е много гадно и има шанс да се откажа..
И ето денят дойде...Чаках го с нетърпение,особено последните дни не спирах да мисля
за тази обиколка..Вълнувах се,изпитвах странни и непознати емоции!
На старта еуфорията беше доста голяма,не знаех какво ме чака,бях леко притеснена!
Първите 40 км не ги усетих,беше ми страхотно!
На пътеката  Владая - Кладница ми беше най-приятно -виждайки в далечината челниците
ми приличаха на звездички в планината !
Покрай Студена крякането на жабите също ми беше много приятно ,след това следваше
една гадна кал,но нищо кой знае колко страшно!
След Студена към Чуйпетлово почна да се съмва и беше страхотно да махна челника от главата си !
Малко преди пункта на Чуйпетлово обаче започна да вали
много силно и вече не беше особено приятно ...
Стана гадно..студено...мокро !
На пункта започнаха да обясняват колко хора бедстват,колко силен вятър има към Ярлово,колко закъсали хора,които не могат да извозят,имало страшна мъгла
и нищо не се виждало,много силна буря и какво ли не!
Попитах го дали има къде да се преоблека и спрях да го слушам ...Влязох и вътре беше лудница,закъсалите хора бяха доста съблечени и зъзнещи,но е несериозно да тръгнеш
облечен по къси гащи и потник в планината ,въпреки
прогнозите за времето..
Обух си клина ,който носех под късите ми панталони и тръгнахме..
По пътя срещнахме момчета ,които са им казали че спират състезанието ,но те продължават-ние също продължихме!
Нямаше причина да спрем..да имаше дъжд,имаше и вятър!Но ако си подходящо облечен,това не е причина да спреш!Започнахме да газим все повече и повече в кал...
Не беше приятно,но свикнахме и с това!На Ярлово презаредихме батериите с небезизвестната супа и продължихме..
За жалост се появи моят най-сериозен проблем - проблеми с
корема и спиране през 5-10 минути..Това ме смаза физически,изчерпах всички сили които имах..цялата еуфория ме напусна и започнах борба за оцеляване!
Малко преди Брезите усещах как духа ми напуска тялото...Правех последни усилия да се движа и да не спра,но беше трудно..много трудно!
На пункта мислех да се откажа ,но там Соня ме заведе до линейката -дадоха ми медикаменти,хапнах и изведнъж ми присветна...сякаш се събудих с нови сили!
Реших че мога да се справя до края ,мога да продължа,
а ако не мога да ходя-ще пълзя,но ще завърша!
Малко след пункта със Соня се разделихме,защото аз продължих да спирам заради корема ми и не исках да я бавя-реших да вървя,но просто да завърша!
Предпочитах да остана сама и да се боря ..На места леко подтичвах,на места ходех..но не спирах!Последните 2 км се мобилизирах и почнах да тичам
с последни усилия ...На финала ме чакаха Тодор и Алекс и като ги видях ми
стана много хубаво..свърши!
Мъките ми свършиха,бях жълта..подута,с бяла уста,но много щастлива!Щастлива,че успях!
Успях да сбъдна мечтата си и да завърша обиколката!Успях да бъда една от тези 252-ма човека (от общо 789) завършили обиколката 2017г.