Страсти

Ще говоря за себе си :)
Имам много недостатъци,
повечето от които са ми добре познати,
но имам и качества,
които също мога да оценя и сама.
Тук обаче мисля да говоря за качествата си :)
Едно от тях е че успявам да превърна в страст
всяко нещо,което правя/което ми харесва да правя/.
Тъй като спортуването е най-голямата ми страст,
превърнала се в начин на живот ,
забавление,разнообразие,
предизвикателство -
ще разкажа за това как минах през много етапи .
Преди години открих кондиционните тренировки,
които превърнах в своя страст.
Чувствах се прекрасно изцедена ..
след всяка по-изтощителна тренировка
се чувствах така сякаш летя ..
Но в един момент ми беше недостатъчно..
исках още и още и тогава открих
Кросфита и го превърнах в своя страст!
Жестоките и мъчителни комплекси,
които ме докарваха до припадък
/буквално/
ме караха да се чувствам прекрасно...
При  всеки тежък комплекс мислех че не мога,
няма да издържа и минута,но точно тогава
"шамаросвах" себе си вътрешно
и силата идваше ..Не спирах и не се отказвах..
Тренирала съм наравно с мъже,с мъжки килограми
и това ме караше да се чувствам още
по-силна  и удовлетворена !
В последствие исках да науча олимпийските движения,
които бяха от основните в кросфита
и тогава открих щангите и ги превърнах в своя страст!
Постепенно започнах да отхвърлям всичко останало,
докато не дойде момента ,в който изцяло да се посветя
на този спорт!Оставих всичко друго,отдадох се !!
Много пъти изпусках щангата на
главата си,падах ,затисках се...
но всеки път ставах и продължавах!
Достигнах до момента,в който исках
повече и повече,исках да тренирам
тежко и изтощително...
Имах сила,имах воля ,
имах и желание !
Бях доволна от това,което постигнах...
до момента ,в който не реших
че искам да избягам 5 км...
и не успях!Бях тромава...тежка...
нямах въздух...беше ужасен спомен..
Тогава започнах да се гледам в огледалото
с други очи,не се харесвах...
все повече и повече !
Видях как тялото ми се е трансформирало
и това не ми харесваше!
Точно тогава по стечение на обстоятелствата
имах доста тежък период,
наложи се да спра тежките тренировки
по здравословни прични..
Беше ми тежко...сърцето ми се късаше,
чуствах се така сякаш губя част от себе си..
Но понеже съм силна
/друго мое качество,което ценя/
успях да премина и през това...
Реших да започна да бягам в парка
и превърнах бягането в своя страст!!
Първите месеци ми бяха трудни
дори и 5 км...постепенно започнах
да вдигам летвата,да научавам разни неща ,
да следя бяганията на други хора ,
постепенно започнах да набавям и екипировка.
И да ..сега бягането е моята нова страст...
А днес избягах и първите си 20 км
и ми е леко на душата,
чувствам се прекрасно,превъзходно !!!!
Искам чрез тази публикация да изразя емоциите си,
да ги споделя и да подтикна повече хора да превръщат
нещата,които правят в своя страст!Независимо от естеството им!!