Гледайки клипчета на елитни кросфитъри ..просто исках да се доближа до тях ,да тренирам наравно(или доколкото е възможно наравно ) с тях .
Опитах сама да науча движенията ...не се получи.Падах и ставах с щангата ..
Не можех да изхвърля и лоста даже ,който тежи 20 кг ..
Имаше и хора,които се опитваха да ме научат..сега осъзнавам,че някои от тях са можели колкото и мен самата :))))
И тогава попаднах на Здравко Стоичков - дългогодишен национален състезател и старши треньор в залата по вдигане на тежести на Славия.
След 5-6 тренировки успях да понауча това,което ми трябваше..това за което реално отидох там.Когато започнах да изхвърлям повече от 30 кг нещата коренно се промениха ...Осъзнах ,че не ходя в залата за да се уча на кросфитърски дживения-осъзнах,че съм там защото вече изпитвах любов и страст към вдигнаето на тежести..осъзнах ,че след 30 години съм намерила своя спорт и своята страст!
Да! Получавах и получавам упреци ..: "не е женски спорт това","не е подходящ за жени","ще ти станат огромни краката", "ще се контузиш" и какви ли не безумия...Но какво от това-не е ли по-важното,че на мен това ми харесва...това ме откъсва от действителността,това ме прави щастлива..А в този живот нещата,които ни правят щастливи истински не са особено много и не ни се случват особено често!!!
Когато съм там в залата забравям всичко...концентрирам се единствено върху движенията и чувам само треньора...всички останали гласове минават покрай мен ,дори не ги чувам!!
Когато направих първият си 100 кг двубой никой и нищо не можеше да помрачи щастието ми!
Удовлетвореността от постиженията ,от личните ми постижения не може да се опише с прости думи!
Знам,че тепърва сега започва всичко...Този спорт ме научи да се боря с болката..да се боря със страха..да се боря със себе си и затова ще продължа да го правя...ще дам всичко от себе си !
Просто исках да споделя тази емоция,да напиша това,което чувствам дълбоко в себе си и да кажа на всички,които четат публикацията ми : Не спирайте да преследвате мечтите си ...не спирайте да опознавате себе си,дори когато смятате,че се познавате достатъчно добре !Не спирайте да си поставяте цели и да се борите за осъществяването-независимо дали сте на 15,30,50 или Х години!!!!
