Вървя по празни улици,
минавам покрай призрачни души,
обръщам се и виждам нищо,никой-
само тъмнина.....
Пред мене има само пусти коридори-
гниещи от самота...
Живота ми е като тъмна стая-лишена е от светлина!
Душата ми живее в тази стая и тъне в празнота...
А улиците си остават все празни и студени
и пътят който следват е пътят който води
до стаята в която спи дълбоко моята душа!
Как бих искал да разбия дупка в стената , за да влезне светлината !
ReplyDelete:) тя е като укрепление...трудно би могла да се разбие:)
ReplyDelete