Здравейте!

Благодаря ви,че посетихте моят блог !
Надявам се да са ви интересни моите словоизлияния :-)
Държа да отбележа,че всичките са авторски-написани лично от мен :)

Всичко за мен

Брой посещения

сряда, 3 август 2016 г.

Страсти

Ще говоря за себе си :)
Имам много недостатъци,
повечето от които са ми добре познати,
но имам и качества,
които също мога да оценя и сама.
Тук обаче мисля да говоря за качествата си :)
Едно от тях е че успявам да превърна в страст
всяко нещо,което правя/което ми харесва да правя/.
Тъй като спортуването е най-голямата ми страст,
превърнала се в начин на живот ,
забавление,разнообразие,
предизвикателство -
ще разкажа за това как минах през много етапи .
Преди години открих кондиционните тренировки,
които превърнах в своя страст.
Чувствах се прекрасно изцедена ..
след всяка по-изтощителна тренировка
се чувствах така сякаш летя ..
Но в един момент ми беше недостатъчно..
исках още и още и тогава открих
Кросфита и го превърнах в своя страст!
Жестоките и мъчителни комплекси,
които ме докарваха до припадък
/буквално/
ме караха да се чувствам прекрасно...
При  всеки тежък комплекс мислех че не мога,
няма да издържа и минута,но точно тогава
"шамаросвах" себе си вътрешно
и силата идваше ..Не спирах и не се отказвах..
Тренирала съм наравно с мъже,с мъжки килограми
и това ме караше да се чувствам още
по-силна  и удовлетворена !
В последствие исках да науча олимпийските движения,
които бяха от основните в кросфита
и тогава открих щангите и ги превърнах в своя страст!
Постепенно започнах да отхвърлям всичко останало,
докато не дойде момента ,в който изцяло да се посветя
на този спорт!Оставих всичко друго,отдадох се !!
Много пъти изпусках щангата на
главата си,падах ,затисках се...
но всеки път ставах и продължавах!
Достигнах до момента,в който исках
повече и повече,исках да тренирам
тежко и изтощително...
Имах сила,имах воля ,
имах и желание !
Бях доволна от това,което постигнах...
до момента ,в който не реших
че искам да избягам 5 км...
и не успях!Бях тромава...тежка...
нямах въздух...беше ужасен спомен..
Тогава започнах да се гледам в огледалото
с други очи,не се харесвах...
все повече и повече !
Видях как тялото ми се е трансформирало
и това не ми харесваше!
Точно тогава по стечение на обстоятелствата
имах доста тежък период,
наложи се да спра тежките тренировки
по здравословни прични..
Беше ми тежко...сърцето ми се късаше,
чуствах се така сякаш губя част от себе си..
Но понеже съм силна
/друго мое качество,което ценя/
успях да премина и през това...
Реших да започна да бягам в парка
и превърнах бягането в своя страст!!
Първите месеци ми бяха трудни
дори и 5 км...постепенно започнах
да вдигам летвата,да научавам разни неща ,
да следя бяганията на други хора ,
постепенно започнах да набавям и екипировка.
И да ..сега бягането е моята нова страст...
А днес избягах и първите си 20 км
и ми е леко на душата,
чувствам се прекрасно,превъзходно !!!!
Искам чрез тази публикация да изразя емоциите си,
да ги споделя и да подтикна повече хора да превръщат
нещата,които правят в своя страст!Независимо от естеството им!!

събота, 2 юли 2016 г.

Времето определено не лекува

Една година мина...
на утрешният ден преди година завинаги замина!
Къде..? Едва ли някой знае..
Връщане назад обаче няма...
Знам че няма да се върнеш вече тук,
знам че няма да те видим в плът и кръв!
Но ти в сърцата ни остана,
завинаги ще имаш място там!
А времето определено не лекува,
не можеш да забравиш скъп човек,
раната в душата си остава  ,
не можеш болката да спреш!
Изпращам ти съобщения доста често
с надеждата да можеш да ги прочетеш!
И знам,не можеш да ми отговориш,
но вярвам,че отнякъде ще ги четеш!
Ти беше моят най-добър приятел,
завинаги оставаш и такъв!
Не ме интересува,че те няма
Аз знам,че винаги ще бъдеш тук!!!

неделя, 20 декември 2015 г.

Борба

Не е важно колко пъти ще падна-
важно е
колко пъти ще успея да стана!
Важно е и как ще стана!
Всяко падение прави все по-силна
бронята,която нося..!
Живота често ме изпраща в битки-
казват,че за силните били..!
Е..тази битка я загубих,
но война тепърва предстои!
Независимо каква цена
ще трябва да платя..
Независимо и в колко битки
поражения  ще изтърпя!
Войната ще спечеля!
Не е важно колко битки съм загубила...
не е важно колко пъти падала съм!
По-важен е броят на
спечелените  ми войни!
По-важно е че след всяка загуба
се изправям...
и макар ранена - ставам ...
И отново продължавам !!!

вторник, 14 юли 2015 г.

И отново на Жоро!!


Как искам всичко да е
сън кошмарен..
Да бъдеш утре някъде
под синьото небе!
Да ми разкажеш
някой весел спомен..
Да се посмеем от сърце..!
Но теб те няма!!!
Няма да те видим вече..
Кажи Защо си тръгна,
нямаш ли сърце?!
Остави ни безмълвни и безсилни
да променим каквото и да е!!!
А колко хора плакаха
за теб жестоко..
и всички ще те носят
в своите сърца!
Почивай в мир
и смей се отвисоко ,
разперил ангелски крила!

събота, 4 юли 2015 г.

На Жоро !

Боли...сърцето ме боли,
душата ми скърби!!
Отиде си ...не каза нищо,
никого не предупреди !!
Защо????
Защо по дяволите точно ти??
От тебе нищо лошо не видях,
винаги подавал си ръка..
в живота ми най-близкият приятел беше ти!!!
Макар и да не сме се чували година-
просто знаех ,че те има..,
че макар и толкова далеч да си
винаги ще си до мен!
А сега къде отиде???
По-добре ли ти е там??
Надявам се да е така..
Надявам се душата ти
да е свободна вече и
свободно в небесата да лети!!
Духа ти вечно ще живее и
винаги със нас ще бъдеш ТИ!

петък, 7 ноември 2014 г.

Вдигане на тежести и как започна всичко...

 Всичко започна от желанието да се науча да правя двете движения - Изхвърляне и Изтласкване..заради техниката и желанието да бъдат пълноценни тренировките ми .
Гледайки клипчета на елитни кросфитъри ..просто исках да се доближа до тях ,да тренирам наравно(или доколкото е възможно наравно ) с тях .
Опитах сама да науча движенията ...не се получи.Падах и ставах с щангата ..
Не можех да изхвърля и лоста даже ,който тежи 20 кг ..
Имаше и хора,които се опитваха да ме научат..сега осъзнавам,че някои от тях са можели колкото и мен самата :))))
И тогава попаднах на Здравко Стоичков  - дългогодишен национален състезател  и старши треньор в залата по вдигане на тежести на Славия.
След 5-6 тренировки успях да понауча това,което ми трябваше..това за което реално отидох там.Когато започнах да изхвърлям повече от 30 кг нещата коренно се промениха ...Осъзнах ,че не ходя в залата за да се уча на кросфитърски дживения-осъзнах,че съм там защото вече изпитвах любов и страст към вдигнаето на тежести..осъзнах ,че след 30 години съм намерила своя спорт и своята страст!
Да! Получавах и получавам упреци ..: "не е женски спорт това","не е подходящ за жени","ще ти станат огромни краката", "ще се контузиш" и какви ли не безумия...Но какво от това-не е ли по-важното,че на мен това ми харесва...това ме откъсва от действителността,това ме прави щастлива..А в този живот нещата,които ни правят щастливи истински не са особено много и не ни се случват особено често!!!
Когато съм там в залата забравям всичко...концентрирам се единствено върху движенията и чувам само треньора...всички останали гласове минават покрай мен ,дори не ги чувам!!
Когато направих първият си 100 кг двубой никой и нищо не можеше да помрачи щастието ми!
Удовлетвореността от постиженията ,от личните ми постижения не може да се опише с прости думи!
Знам,че тепърва сега започва всичко...Този спорт ме научи да се боря с болката..да се боря със страха..да се боря със себе си и затова ще продължа да го правя...ще дам всичко от себе си !

Просто исках да споделя тази емоция,да напиша това,което чувствам дълбоко в себе си  и да кажа на всички,които четат публикацията ми : Не спирайте да преследвате мечтите си ...не спирайте да опознавате себе си,дори когато смятате,че се познавате достатъчно добре !Не спирайте да си поставяте цели и да се борите за осъществяването-независимо дали сте на 15,30,50 или Х години!!!!

вторник, 19 август 2014 г.

Един човек..Един живот!

Един живот,една любов..
един човек и много
сбъднати и несбъднати мечти!
Човека с тях човек е  и с човешкото
във себе си твори!
Живота ни подарък е-
какво да прави с него
всеки сам за себе си обаче ще реши!
Понякога изпълнен е със радост,
а друг път със сълзи!
В един момент сме диви и щастливи,
а в следващия миг от мъка се рушим!
Живота непрестанно ни поднася изненади
и не ни оставя кротичко да си стоим..
Всичко истинско в живота по едно е
и няма как да се повтори втори път..
Затваряме се в себе си и чакаме,
но нещо друго идва и
променя нашите мечти.
Един живот...една любов..
много тъжни,много весели
отминали и предстоящи дни!
Много сбъднати...
и несбъднати мечти-
мечтите на един човек
останал да живее и осъществява
своите мечти!