В гората

Мразя пошлост,мразя суета!

Мразя меркантилност и 

фалшиви хора..Мразя и света!

За този свят не съм родена,
не мога да вирея в тази празнота!

За горските пътеки съм родена-
Далеч от таз измислена среда.
В гората чувствам се свободна,
щастлива е и моята душа,
далече от лъжите на тези пошли хора,

свободно да се рея и от щастие да кипя.

И в мислите ми всеки ден отивам в планината,

радвам се на слънцето и горските цветя.

Слушам птиците и звуците в гората,

в плен на красотата на 

рекичките с живата вода!

И някой ден в гората ще живея,
в малка спретната къщурка 

с двор осеян с билки и цветя.
Птички сутрин ще ми пеят,
а гледките ще топлят моята душа!

И пак на баба

Ти беше като моя майка,
отгледа ме с безкрайна обич
и много топлина.
Научи ме на много,но най-вече
ми даде свобода!
При теб обичах винаги да идвам,
при теб живеех в истинска хармония
със света!
Не мога да забравя топлите и дълги
летни дни,когато сутрин слагаше
най-вкусната закуска на света,
приготвена с любов и лекота.

Не! Не мога да забравя и

колко мои грешки си прикрила,

Ти бабо моя,най-прекрасна и добра!

И не,не мога да забравя 

колко много те обичам и сега!

Изгарям! Съжалявам,че накрая

не останах с теб,когато беше

ти сама!

Липсваш ми..Дано да си намерила

покой и спокойно да се рее

твоята душа!

Де да можех да те видя и да те прегърна,

но не мога…Теб те няма,няма те 

до мен сега!

А така ми липсваш ,все повече

и повече всеки следващ ден!

На Баба

Бабо..бабо..,моя мила бабо!
Отиде си ,не каза даже и защо!
Не те виня-разбирам те ,но тук
остави рана ,която още си боли!
И времето минава ..минават месеци,
Ще минат и години може би,
но спомена за теб остава и от
липсата ти мен все още много ме боли!
А беше ти за мене майка,
отгледа ме и грижи се за мен!
Любов ми даде и подкрепа ,
от теб научих много,
друга като теб не съществува-
една едничка беше ти!
И беше ведра и щастлива..
Беше гневна и в гнева добра,
беша до известна степен дива ,
изпълнена с красива лудост
и във костите добра!
Ти беше всичко ..
изпълнена с емоции в  своята душа,
беше искрена и пряма лишена от
лицемерие,фалш и суета!
 Не се страхуваше да плачеш,
не криеше и своята тъга
и когато бе щастлива
всички виждахме това!
По-добра от тебе няма,
Няма и да има в този свят!
Липсваш ми безкрайно много,
зная че ще липсваш още дълго
и още дълго ще скърбя!
Без теб остана пусто и студено..
няма го смеха ти ..няма те и теб!
И ако можеш да ме чуеш,бабо
искам да ти кажа,че ти ще бъдеш
винаги със мен,ще  бъдеш вечно
в моето сърце и ще се опитам да
отгледам моето дете
по начина , по който

 ти отгледа мен!

Защо , Как и Кога

  Реших да напиша една история за себе си ,защото напоследък
доста често ми се задават въпросите"Защо", "Как" , "Кога" и 
хората си отговарят на въпросите сами и слагат диагнози !
Ето я истината -
През моят живот до момента съм минала през какви ли не режими,
тежки диети и какви ли не издевателства върху организма ми!
Всяко нещо разбира се има последници!Минах през анорексия и булимия,
отне ми много време да се излекувам и да заприличам на човек!
Преодолях го ..преборих се и уж ми дойде акъл!Да ама не !
Преди година и половина имах висок холестерол-
реших че ще го лекувам с неяденето на животински храни!
Стана-след месец всичко беше в норми ,но след това 
установих ,че нямам желание да ям месо и постепеноо
просто изключих всякакви животински храни от менюто си
(несъзнателно и без да си го налагам-нямах нужда от тях).
Чувствах се чудесно ,имах енергия ,изглеждах добре..
Но в един момент всичко се завъртя на пълни обороти и 
започнах да се чувствамм ужасно..Нямах сили ,не ми достигаше
въздух по време на бягане,задъхвах се докато качвам стълби...
И тогава срещнах Соня(на една от трейл сериите) ,която
при вида ми веднага ми сложи диагноза(беше правилната).
Проблеми с хемоглобина и желязото- Анемия здравей :)
Попаднах на страхотен доктор ,който за месец лечение
буквално ме съживи,започнах да бягам нормално .
Съвета му беше да не спортувам докато не възстановя 
нивата,защото мога да припадна..но разбира се 
послушах съвета му само 1 седмица,след това
отново започнах да бягам(умерено)..
Лечението ми продължи 3 месеца и в заключение
се стигна до там,че имам Анемия  защото съм спряла да ям 
животнска храна ...Проядох месо много бързо ..
Но сега разбирам,че не това е било причината :)
Записах се на Витоша 100( моя голяма мечта-осъществена вече)
и тогава последните 60 км бях в Ада ...Буквално!
Имах проблеми със стомаха,мислех че е обикновена диария,
но от мен излизаха черни неща,които ме стреснаха ужасно..
Въпреки това обаче не се отказах,на 75ти км (Брезите) вече бях като призрак..
Едва се поклащах,нямах сили..никога не съм била толкова зле физически!
Съживих се с имодиум и някакви прахчета ..малко храна и 
реших да вървя последните 23 км ,защото просто когато тръгнех 
да бягам имах спазми в стомаха и трябваше да спирам постоянно..
Така си повървях до финала и изглеждах покъртително- жълта,с бяла уста ,
подута като балон и въпреки това аз бях щастлива!!!
Прибрах се и едва устисках да вляза,за да повърна-отново черна гадост!
Мислех че след няколко дни ще бъда ок и ще се възстановя-
все пак никога не съм минавала 100 км..
Но не стана точно така-ставах все по-зле,нямах сили ,имах проблеми с
паметта ..Подуваха ми се краката ужасно...
И отново пуснах тестове-видях че хемоглобина ми е нисък-ОТНОВО..
И директно отидох при моят лекар ...приеха ме по спешност в болницата..
След направена гастроскопия се оказа че имам Ерозия на стомаха и дванадесетопръстника..
Взеха ми биопсия ,назначиха ми лечение ,преляха ми желязо..
Съживих се :) Когато биопсията излезе се оказа ,че имам Хеликобактер(гадна бактерия
в стомаха,която причинава язва и гастрити)..та това нещо си е било в мен дълго време..
И най-вероятно е било причината и за първата Анемия,а не неяденето на месо..
Сега я лекувам ,ще се справя и с това-свикнала съм в този живот да не получавам 
нищо даром,дори и здравето и да се боря със зъби и нокти за всичко!
Никога нищо не ми е било лесно,а ако нещо изглежда лесно ми е съмнително..
и търся трудностите!
Благодарение на тази бактерия и ерозиите,които си имам с някаква храна и малко повече
натоварване съм раздразнила тези ерозии и се е получил кръвоизлива в стомаха ми,с който съм си била 60 км..
Наричат го мелана ,започва с черна диария и завършва с повръщане на черно(останалата кръв,която не се е изчистила)..
Но в заключение искам да кажа ,че не Витоша 100,не бягането ,не спорта като цяло
е причинил това нещо!
По-скоро моите глупости в миналото са довели до появата на тези проблеми!
Защото в последно време слушам само"Аз ти казах,тренирай по-малко..но ти прекаляваш"
и подобни на това изказвания!
Спорта не е виновен за това,че аз не виждам и не осъзнавам сигналите,които ми подава тялото!
Обещавам си да бъда внимателна и да започна да виждам тези сигнали !
  Не пиша тази история,за да търся съжаление(това е най-ужасното нещо - някой да ме съжалява),а по-скоро да отговоря на многото въпроси,които ми баха задавани ...
И най-вече да кажа на всички,които правят безумни диети - ДА СПРАТ!
Когато започнеш да живееш в хармония с душата и тялото си-тогава нещата се случват!
Нищо не е на всяка цена..и моята Витоша 100 не беше-но пък си беше мечта,
която исках да осъществя...И отново бих я повторила ,не съжалявам за нищо!
Дори по-добре че стана така,за да се намери истинският проблем ,който ме мъчи 7 месеца!

Моята Витоша 100

  Реших да напиша моята история за обиколката на Витоша ,
докато спомените са ясни и пресни ,въпреки че
едва ли ще бъде забравена от мен :)
Всичко тръгна от момента в който изпращах
Тодор и Алекс миналата година.
Когато видях всички тези хора на старт-финала
нещо в мен трепна ,прииска ми се да съм там,но знаех че това е непосилно за мен !
Не там е мястото ми,бягах си по 5-10 км в парка и си бях супер..но постепенно започнах да увеличавам километрите и да ми става приятно и хубаво да бягам
в планините ..да слушам природата и да релаксирам !
5 км ми бяха малко..10 също ,а след това и 15 и 20 ..Исках повече време сред природата ..
В момента в който отвори регистрацията за обиколката веднага се регистрирах без да го мисля!
След това започнах да се чудя ще успея ли,ще се справя ли..това не са 10 нито 20 км-
това са 100!?!Спрях да мисля!
Трасето горе- долу ми беше познато,бях бягала по повечето пътеки по 20-30 км -някои
като Боснек-Чуйпетлово отидох да видя ,за да бъда подготвена защото ме плашеха ,
че там е много гадно и има шанс да се откажа..
И ето денят дойде...Чаках го с нетърпение,особено последните дни не спирах да мисля
за тази обиколка..Вълнувах се,изпитвах странни и непознати емоции!
На старта еуфорията беше доста голяма,не знаех какво ме чака,бях леко притеснена!
Първите 40 км не ги усетих,беше ми страхотно!
На пътеката  Владая - Кладница ми беше най-приятно -виждайки в далечината челниците
ми приличаха на звездички в планината !
Покрай Студена крякането на жабите също ми беше много приятно ,след това следваше
една гадна кал,но нищо кой знае колко страшно!
След Студена към Чуйпетлово почна да се съмва и беше страхотно да махна челника от главата си !
Малко преди пункта на Чуйпетлово обаче започна да вали
много силно и вече не беше особено приятно ...
Стана гадно..студено...мокро !
На пункта започнаха да обясняват колко хора бедстват,колко силен вятър има към Ярлово,колко закъсали хора,които не могат да извозят,имало страшна мъгла
и нищо не се виждало,много силна буря и какво ли не!
Попитах го дали има къде да се преоблека и спрях да го слушам ...Влязох и вътре беше лудница,закъсалите хора бяха доста съблечени и зъзнещи,но е несериозно да тръгнеш
облечен по къси гащи и потник в планината ,въпреки
прогнозите за времето..
Обух си клина ,който носех под късите ми панталони и тръгнахме..
По пътя срещнахме момчета ,които са им казали че спират състезанието ,но те продължават-ние също продължихме!
Нямаше причина да спрем..да имаше дъжд,имаше и вятър!Но ако си подходящо облечен,това не е причина да спреш!Започнахме да газим все повече и повече в кал...
Не беше приятно,но свикнахме и с това!На Ярлово презаредихме батериите с небезизвестната супа и продължихме..
За жалост се появи моят най-сериозен проблем - проблеми с
корема и спиране през 5-10 минути..Това ме смаза физически,изчерпах всички сили които имах..цялата еуфория ме напусна и започнах борба за оцеляване!
Малко преди Брезите усещах как духа ми напуска тялото...Правех последни усилия да се движа и да не спра,но беше трудно..много трудно!
На пункта мислех да се откажа ,но там Соня ме заведе до линейката -дадоха ми медикаменти,хапнах и изведнъж ми присветна...сякаш се събудих с нови сили!
Реших че мога да се справя до края ,мога да продължа,
а ако не мога да ходя-ще пълзя,но ще завърша!
Малко след пункта със Соня се разделихме,защото аз продължих да спирам заради корема ми и не исках да я бавя-реших да вървя,но просто да завърша!
Предпочитах да остана сама и да се боря ..На места леко подтичвах,на места ходех..но не спирах!Последните 2 км се мобилизирах и почнах да тичам
с последни усилия ...На финала ме чакаха Тодор и Алекс и като ги видях ми
стана много хубаво..свърши!
Мъките ми свършиха,бях жълта..подута,с бяла уста,но много щастлива!Щастлива,че успях!
Успях да сбъдна мечтата си и да завърша обиколката!Успях да бъда една от тези 252-ма човека (от общо 789) завършили обиколката 2017г.

Страсти

Ще говоря за себе си :)
Имам много недостатъци,
повечето от които са ми добре познати,
но имам и качества,
които също мога да оценя и сама.
Тук обаче мисля да говоря за качествата си :)
Едно от тях е че успявам да превърна в страст
всяко нещо,което правя/което ми харесва да правя/.
Тъй като спортуването е най-голямата ми страст,
превърнала се в начин на живот ,
забавление,разнообразие,
предизвикателство -
ще разкажа за това как минах през много етапи .
Преди години открих кондиционните тренировки,
които превърнах в своя страст.
Чувствах се прекрасно изцедена ..
след всяка по-изтощителна тренировка
се чувствах така сякаш летя ..
Но в един момент ми беше недостатъчно..
исках още и още и тогава открих
Кросфита и го превърнах в своя страст!
Жестоките и мъчителни комплекси,
които ме докарваха до припадък
/буквално/
ме караха да се чувствам прекрасно...
При  всеки тежък комплекс мислех че не мога,
няма да издържа и минута,но точно тогава
"шамаросвах" себе си вътрешно
и силата идваше ..Не спирах и не се отказвах..
Тренирала съм наравно с мъже,с мъжки килограми
и това ме караше да се чувствам още
по-силна  и удовлетворена !
В последствие исках да науча олимпийските движения,
които бяха от основните в кросфита
и тогава открих щангите и ги превърнах в своя страст!
Постепенно започнах да отхвърлям всичко останало,
докато не дойде момента ,в който изцяло да се посветя
на този спорт!Оставих всичко друго,отдадох се !!
Много пъти изпусках щангата на
главата си,падах ,затисках се...
но всеки път ставах и продължавах!
Достигнах до момента,в който исках
повече и повече,исках да тренирам
тежко и изтощително...
Имах сила,имах воля ,
имах и желание !
Бях доволна от това,което постигнах...
до момента ,в който не реших
че искам да избягам 5 км...
и не успях!Бях тромава...тежка...
нямах въздух...беше ужасен спомен..
Тогава започнах да се гледам в огледалото
с други очи,не се харесвах...
все повече и повече !
Видях как тялото ми се е трансформирало
и това не ми харесваше!
Точно тогава по стечение на обстоятелствата
имах доста тежък период,
наложи се да спра тежките тренировки
по здравословни прични..
Беше ми тежко...сърцето ми се късаше,
чуствах се така сякаш губя част от себе си..
Но понеже съм силна
/друго мое качество,което ценя/
успях да премина и през това...
Реших да започна да бягам в парка
и превърнах бягането в своя страст!!
Първите месеци ми бяха трудни
дори и 5 км...постепенно започнах
да вдигам летвата,да научавам разни неща ,
да следя бяганията на други хора ,
постепенно започнах да набавям и екипировка.
И да ..сега бягането е моята нова страст...
А днес избягах и първите си 20 км
и ми е леко на душата,
чувствам се прекрасно,превъзходно !!!!
Искам чрез тази публикация да изразя емоциите си,
да ги споделя и да подтикна повече хора да превръщат
нещата,които правят в своя страст!Независимо от естеството им!!

Времето определено не лекува

Една година мина...

на утрешният ден преди година завинаги замина!

Къде..? Едва ли някой знае..

Връщане назад обаче няма...

Знам че няма да се върнеш вече тук,

знам че няма да те видим в плът и кръв!

Но ти в сърцата ни остана,

завинаги ще имаш място там!

А времето определено не лекува,

не можеш да забравиш скъп човек,

раната в душата си остава  ,

не можеш болката да спреш!

Изпращам ти съобщения доста често

с надеждата да можеш да ги прочетеш!

И знам,не можеш да ми отговориш,

но вярвам,че отнякъде ще ги четеш!

Ти беше моят най-добър приятел,

завинаги оставаш и такъв!

Не ме интересува,че те няма

Аз знам,че винаги ще бъдеш тук!!!